Отговорен редактор за публикацията: Ана Хелс.
Джовани Чемишанов
Изтръгнати от корен – Наоми Новик
ревю
Наоми Новик е американска авторка, която спечели известност с поредицата си за дракона Тимерер. В нея описва алтернативна историческа война с Наполеон, където драконите играят доста по-централна роля, отколкото в нашата версия на реалността. Полските ѝ корени изглежда обаче са се обадили и в резултат на това се появява „Изтръгнати от корен”, където Полша и Русия носят други имена, но славянските приказки са оставили своята следа и споменът за вещицата Яга. Комбинацията очевидно е повече от успешна, защото през последната около година книгата шества по света и обира де що минава за значима награда в жанра. Дотук романът може да се похвали с Небюла и Локус и се намира във финалните подборки за Хюго и Световните фентъзи награди.
Историята започва полека, в пасторална обстановка, и си дава време да разгърне света и героите си. В единия край на долината е кулата на Змея като късче тебешир, забито в планинския склон, а от другия настъпва мрачният злонамерен лес. Някъде по средата живее Агнешка в село, което нито е най-голямото, нито най-малкото, нито най-близкото до леса, нито най-далечното. В този смисъл и тя, и селото ѝ са незабележими, едни от многото живеещи под угрозата да бъдат погълнати от леса. Цената на защитата е на всеки десет години една от селските девойки да отива да служи при Змея, без да напуска кулата му, докато не пристигне заместничката ѝ, а след това може да вземе дарената ѝ кесия сребро и е свободна да си ходи. Агнешка, за свое и на Змея неудоволствие, неочаквано се оказва тазгодишният избор. Законовото изискване за обучение на надарените с магическа дарба го налага и така недотам красавицата се оказва в кулата на недотам звяра.
Заглавието е може би най-доброто място, от което да се започне разчепкването на тази книга, защото „Изтръгнати от корен“ е книга за хората и връзките, които те изграждат с другите и със света като цяло. Вътре се говори за приятелството, за семейството, за дома и за корените, които спускаме към тези неща, за да намерим своето място в живота. Понякога, откъснат от тях, човек може да пусне нови корени и да започне отначало. Понякога той не желае, не успява или тази способност му е отнета.
Агнешка е една от онези, чиито корени са внезапно изтръгнати, но до последно се бори, за да защити важните за нея хора. Когато Каша, най-добрата ѝ приятелка от детството, е отвлечена от създанията на леса, тя не се колебае да рискува много повече от живота си, за да я спаси. Актът на героизъм обаче привлича вниманието на принц с противоречива слава и Агнешка бива заплетена в дворцови интриги, пълни с опасности и предателства, за които се оказва неподготвена. Пласт след пласт поквара и заблуди се разкриват, а главната ни героиня трябва да впрегне цялата си изобретателност, за да не потъне сред тях.
Способност за импровизация поне има в изобилие. В много моменти Агнешка рискува, като снажда решения от парчетии. Докато действието все повече и повече се забързва във финалните страници, тя все по-често залага на надежда и интуиция, както и на едно-две намигвания към известни приказки от славянския фолклор. Такава обаче е тя, такава е и магията ѝ. За разлика от наставника си Агнешка не следва предписания, не се повтаря и открива пътя си в магията и живота така, както би го открила във вечно променящата се гора.
Благодарим на издателство „Екслибрис” за предоставената бройка от романа.
Изтръгнати от корен, от Наоми Новик
